Ако има история, която може да ни трогне истински и до сълзи, това е тази на Хачико от гара Шибуя в Япония. Кучето, което става символ на верността и предаността към стопанина си, дори години след неговата смърт. На гара Шибуя в Япония дори е издигнат паметник в негова чест.

Хачико е е куче от породата акита ину. Той е роден на 10 ноември 1923 г. в японската префектура Акита. Фермер решава да подари малкото куче на професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио. Професорът му дава името Хачико (осмият). Професор Уено ежедневно пътува с влака на работа и кучето всеки ден го изпраща сутрин, а след това се връща да го посрещне на гарата точно в 5:00 часа след обяд. На 21 май 1925 г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога повече не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден, точно в 5:00 часа след обяд и седи до късно.

Макар че много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, то неизменно се завръща на гарата, за да посрещне стопанина си. Местните търговци и работниците започват да го хранят, възхищавайки се на неговата преданост и постоянство. Това продължава години наред. Така Хачико става известен на цяла Япония. А още повече през 1932 г. след публикация на статията: „Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си 9 г. след неговата смърт“.

Хачико продължава да идва на гарата в продължение на 9 г. до самата си смърт на 8 март 1935 г. В деня на кончината му е обявен ден на траур. Погребан е до покойния си господар в гробището Аояма, Минато, Токио. Издигнат е и негов паметник.

По време на Втората световна война, когато има нужда от метал, затова паметникът е разрушен, но през август 1948 г. е възстановен и се налага като пример на любов и вярност.

През 1987 година историята е филмирана - „Hachiko Monogatari“ (Япония), а през 2009 г. се появява и американска версия на лентата - „Хачико: история на едно куче“ (САЩ) с Ричърд Гиър в главната роля.

Сн. Twitter

Днес има издигнати статуи на Хачико в неговия роден град – до гара Одате, както и още една пред Музея на кучето Акита. В университета в Токио, където преподавал професор Уено, също има статуя, изобразяваща тях двамата. На мястото, където кучето чакало своя стопанин в продължение на години, пък има бронзови отпечатъци от лапи и текст на японски език, разказващи историята на Хачико. Паметник на домашния любимец има и в непосредствена близост до гроба на собственика му в Аояма. Изходът на гара Шибуя, където Хачико очаквал стопанина си, пък е кръстен на него. Самото куче е препарирано и е изложено в Националния музей на природата и науката в Токио.

Хачико е запомнен като много повече от символ на преданост ще го помним като кучето, което ни учи на човечност.