Декларацията беше много по-слаба от солунския дневен ред, много по-слаба от Стратегията на ЕК, даже бих казал, че е разочароваща. Това заяви пред БНР бившият външен министър Ивайло Калфин, сравнявайки днешната среща с провелата се преди 15 години в Солун отново между европейските лидери и лидерите на страните от Западните Балкани.

По думите му е добре, че се е състояла тази среща, но след нея не може да се каже, че са постигнати дългосрочни договорки и резултати: "Декларацията беше много по-слаба от солунския дневен ред, много по-слаба от Стратегията на ЕК, даже бих казал, че е разочароваща. В Солун преди 15 години се каза излишно, не само европейска перспектива, а се казва, че тези страни ще станат неразделна част от ЕС. Такова нещо нямаше сега, а се говореше за европейска перспектива, което е връщане назад. В нея се говори за конкретни проекти, но излишно се казва, че няма да се споменават дискусията по следващия бюджет. Говори се за допълнителни заеми от европейските банки, но да не забравяме, че на Балканите големия заемодател е Китай, който харчи значителни средства за инфраструктура. Така че не можем да говорим за някакви конкретни неща, които изведнъж ще се случат след срещата. Не мисля, че от нея следва каквото и да е".

Според него, ако юни месец не се вземе решение за започване на преговори с Македония и Албания ще се докаже, че ЕС все още не е готов да се отнесе адекватно към Балканите.

Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии смята, че срещата ЕС-Западни Балкани е успех за България. Тя обаче посочи, че без трайни решения на двустранните спорове и без усилия за помирение в региона, приемането на страните от Западните Балкани в ЕС е невъзможно: "В отговора на въпроса дали 2025 година е реалистична, Доналд Туск наблегна, че от посещението си в региона последните седмици във връзка със софийската среща, е останал с впечатлението, че проблемите на глава от населението в този регион са повече, отколкото за Германия и Франция. Затова точка 5 от политическата декларация би трябвало да бъде внимателно прочетена от всички държави в региона, тъй като без трайни решения на двустранните спорове и без усилия за помирение в региона, едно разширяване на ЕС е невъзможно".