Откъсвайки още първите листа, те усещат как ръцете им се подуват и покриват с мехури. Венецуелците проклинат съдбата си. Те никога не са си представяли, че напускайки изпадналата си в криза страна, ще се озоват на плантациите за кока в Колумбия.

Хиляди мигранти от бившата петролна сила са принудени да оцеляват като берачи на кока (на испански "raspachines") в Колумбия, подчинявайки се на строгите правила, действащи в наркоплантациите.
Работници, таксиметрови шофьори, рибари и продавачи са се превърнали в събирачи на суровината, от която се прави кокаин - незаконна дейност, за която допреди това само са чували и която ги измъчва и физически, и морално.
Най-зле се отразява на ръцете, твърди Едуар, 23-годишен баща на две деца, емигрирал преди две години от венецуелския щат Гуарико. Там работел като мототакси до деня, в който хиперинфлацията обезценила и последните банкноти, които "държал в буркан".

Минал границата и достигнал до района на Кататумбо в колумбийския департамент Норте де Сантандер. Първоначално изкарвал прехраната си като зидар. Работата била тежка, но не толкова изтощителна и болезнена като десетчасовите работни дни в плантациите за кока под палещото слънце и градушки, каквито не бил виждал.
"Проблемът обаче са ръцете", повтаря той, махайки превръзките от червен плат, които му служат за ръкавици: дланите и пръстите му са покрити с рани. "Когато хванеш храста, (от мехурите) започва да тече кръв. Това те плаши и не искаш да продължаваш", разказва той пред Франс прес.

Едуар започва отново да къса листата от стъблата на коката. Обут е само в протрити чорапи. Поти се поти обилно, а със сламената шапка на главата си прилича на плашило.
Като берачи на кока Едуар печели равностойността на 144 долара седмично, което е три пъти повече от заплатата му на зидар.

Десетилетия наред хора от цяла Колумбия идваха да вършат тази работа, която днес са поели мигрантите.

Въоръжени групировки си оспорват контрола върху Кататумбо, където по данни за 2017 г. са концентрирани 16,5 процента от плантациите за кока в Колумбия, производител номер едно на кокаин в света. В този богат на петрол и въглища регион конфликтът, който бушува в страната повече от половин век, взе голям брой жертви.
Едуар и другите венецуелци не мислят за това.

Тридесет и шест годишнината бивша работничка в нефтохимическата индустрия Найкели Делгадо също избягала от Венецуела и недостига на на стоки от първа необходимост.
Тя пристигнала в село Пасели през 2016 г. и щяла да стане готвачка в една ферма, но научила, че ще печели повече, като бере кока. В края на първия ден вече нямала сила да си изпере бельото.
Ръцете "се покриват с гъбички, кожата променя цвета си", казва тя. Припомня си чувството на вина, което изпитала заради това, че "помага да се върши зло" и моли Господ да й прости.

Във Венецуела Енди Фернандес бил продавач на млечни продукти, а след това работел като зидар, преди да отиде в Колумбия през 2017 г. Вървял 16 часа, за да стигне до Пасели, където разбрал, че може да се намери работа.
"Не знаех как изглежда храстът" на коката, разказва 36-годишният мъж. Получил торба, която да върже на кръста си, и парцали, с които да предпазва пръстите си, а после започнало мъчението.
Заедно с физическата болка и мъката, че са разделени от семействата си, се увеличавала и горчивината у венецуелските берачи на кока към правителството на Венецуела.
Въпреки признанията им, че са били поддръжници на чавизма в миналото, сега те искат само президентът Мадуро "да си отиде, без значение по какъв начин".

"Изпълнен съм с омраза, защото нямаше да трябва да напускаме страната и семейства си, ако не ни бяха докарали до фалит. Отчаяни сме. Трябва нещо да се случи, положението в страната да се подобри или да има държавен преврат", казва Енди Фернандес, който понякога месеци наред не получава новини от близките си, когато силните валежи прекъсват комуникациите.

В село Пасели, което има 3200 жители, от 2016 г. са дошли повече от хиляда венецуелски мигранти, твърди местният лидер Херсон Виямисар.
По-голямата част от тях работят в наркоплантациите, заемайки постепенно мястото на колумбийските работници.

"Общо взето, венецуелците работят и пращат парите у дома. По тази причина парите не са в обращение и това се отразява зле, най-вече на търговците", посочва Виямисар.
Мигрантите трябва да спазват правила, които забраняват проституцията, употребата на дрога и носенето на оръжие. Те са задължени да се регистрират и да представят препоръка от колумбийци, за да работят, като това се отнася и за брането на кока.
Около стотина венецуелци са били изгонени за кражби, опити за убийство или употребата на наркотици. Според Виямисар изгонването на венецуелците е единственото решение, за да не бъдат те убити от въоръжените групировки.
Венецуелците се примиряват, защото нямат избор.
"Доволни сме, че намерихме тези плантации. Ако ги нямаше, какво щяхме да правим?", пита Енди Фернандес.