България е изпълнила всички препоръки на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка и не трябва да има повече мониторингови доклади.

Това е констатацията в доклада, който ще бъде оповестен официално утре, съобщи БТВ, като се позовава на свои източници. ЕК прави тази препоръка, но тепърва ще бъде взето решение за приключване на механизма. Както и досега, ще се чака мнението на Съвета и Европейския парламент. Така краят на докладите не означава, че мониторингът пада, защото има много механизми за мониторинг в общността, защото всяка една процедура се състои от няколко компонента, които трябва да бъдат преминати.

Припомняме, механизмът за сътрудничество и проверка беше уникална за ЕС мярка, въведена при присъединяването на България и Румъния през 2007 г. Причината – позицията на част от страните членки, че двете държави не са били напълно подготвени за Евросъюза в областите „Върховенство на закона”, „Борба с корупцията по високите етажи на властта” и „Справяне с организираната престъпност”.

През следващите години Брюксел два пъти годишно остро критикуваше нашата страна заради липсата на резултати в битката с тежките закононарушения и заради проблеми с независимостта на съдебната система. Като правило, управляващите (без значение от партийния им цвят) обвиняваха опозицията, че използва докладите за свои вътрешнополитически цели. Така бързо се надигнаха и гласове с призив наблюдението да бъде прекратено – не при изпълняване на изискванията на ЕК, а веднага.

Противниците на механизма намериха съмишленик в лицето на отиващия си председател на ЕК Жан-Клод Юнкер, който категорично настояваше евромониторингът да падне.

През ноември 2017 г. Европейската комисия отправи 17 конкретни препоръки по шестте показателя, чието изпълнение ще доведе до приключването на механизма. В доклада се посочваше, че „с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата, България би трябвало да може да изпълни оставащите неизпълнени препоръки в близко бъдеще”. Година по-късно, от Брюксел обявиха, че има напредък по голяма част от препоръките и половината от следените показатели вече няма да се следят.

Днешното развитие не означава в пълна степен, че ЕК спира да се интересува от процесите у нас. Опитът, придобит по време на наблюдението на България и Румъния, както и проблемите с управляващите в Полша и Унгария, доведоха до решението на Брюксел да работи за нов мониторингов механизъм, който да следи върховенството на закона във всички страни членки. Сред предложенията по тази линия е обвързване на европарите именно с работата на съдебната система и борбата с престъпността.