Крещяща, селяндурска, безочлива, алчна наглост в името на някой лев! Кога ще се наядете най-после? Кога ще си натъпчете гърлата най-после и ще се спрете? Ако имате милион, искате два; ако имате два, искате десет; като откраднете десет, искате 100. 

Нищо не е вечно. Търпението на робите също! 

Много хубаво го беше написал някой преди два-три месеца: не можете ли поне да крадете, без да „ремонтирате“? Така и така ще крадете, не може ли поне да не се**те след себе си!

***

На Седемте Рилски езера има багер и камиони, защото трябвало, видите ли, да се „укрепят“ пътеките. Да се насипят със строителни материали, за да не ходели туристите встрани от тях. Вие чувате ли се какви ги плещите? Виждате ли се какво представлявате? Същата безумна логика, като да наплескаш малко жълта боя на улицата и да го наречеш „велоалея“, така и тази глупост – ще насипете малко материал и те, туристите, по чудо някакво, ще ходят само по пътечката и нито на милиметър встрани! Не може да сте наистина толкова ограничени! Но не можете и нас да ни мислите за толкова ограничени! Не сме. 

Това ще стигне до Брюксел. И все някой ще реагира. Бърза май някой да изцеди европейското кранче, преди да им е писнало, нали? Дебелокожието и чувството за безнаказаност могат да се мерят по размери само с простащината и алчността. 

Целта на „проекта“ била „борба с ерозията“. Коя ерозия? Вижте снимките. Кое от сегашните пътеки не е достатъчно? Трябват нови. Защо? Защото трябва повод да се „усвоят“  едни пари от еврофондовете? 

Това ли е „думата на 2020 г.“? „Укрепване“!

Подпорни „стени“ за укрепване на Алепу. Багери на Седемте Рилски езера – за „укрепване“. 

И всички е направено тихомълком, изправят ни пред вече започнато риене в багери. Толкова. Без екологична оценка, без обществено обсъждане, без нищо. 

Как, как, по дяволите, да се бориш? С кого? Срещу кого? Вече не знаеш кой ти е враг. Никнат като гъби—всеки наточил секирата и дебне да си резне от баницата. Алчни до оглупяване, не им пука какво унищожават, стига да имат пари в джоба, за да легнат на сянка на някой далечен плаж (недокоснат от такива като тях) и самодоволно да загрухтят, докато си чоплят кирта в пъпа и някоя силиконова Снежанка прави „муцки“ и селфита до тях. 

Прекрасен „елит“ имаме, прекрасни модели за подражание и прекрасни житейски цели. 

Каква е следващата „мисъл“ на гения? Може, след „укрепването“, да плеснат и малко хотелче там, а? Представям си го:

 - Така и така сме разкопали, насипали и „укрепили“, ония „зелените“, еколозите и обществото и без това е ядосано, барем да използваме да плеснеме и едно хотелче, а?
- Ама… как? Това са Седемте Рилски…!
- Ммм… чакай да помисля. Бе, я го пѝши „хижа“, виж там – слòжи нещо „еко“—меко там в името, нещо „зелено“, модерно и сипвай бетона. 

***

Разбирате ли защо НЯМА измъкване от блатото за тая печална страна, България? Защото една трета са: „Бе, я не ме занимавай бе!“; 

Една трета са: „Е, кво? Нищо не може да се направи!“;

И една трета са: „Аз да измисля как да се облажа, дреме ми за природа, хора, държава, история, културни-мултурни ценности и тъпотии! Аз! Аз да намажа!“

Робите не мечтаят за свободата. Не. Мечтаят да се докопат до масата на господарите,

да им угодят и да им станат любимите роби, че да ги издигнат над другите роби и да им станат „шефове“, за да могат и да са „великата работа“, и да могат да крадат оттук, оттам. Дали да са на държавна службица, за да ги корумпират; дали – да се сприятелят с някой бей, който да им даде да перат пари; дали да врътнат схемичка, за да угодят на някой дебел бизнесмен, който не може да напише думата „бизнесмен“, за да им подхвърли малко трохички, да хапнат. 

„Ако може да дойде някой и да ни оправи“, нали…? Наготово—ние да не мърдаме много-много, че хем ни мързи, хем ни е страх „да не стане нещо“. 

Първо: „някой“ е най-митичната фигура в българския фолклор. Тоя „някой“ е всесилен и пасва на всяка фантазия. 

И второ: я, хубаво си помислете дали точно това искате, защото предчувствам, че ако нещата се „оправят“ и нормализират, половината от вас ще останете на улицата, без доходи—защото сега се издържате с далаверки или работите за някой, който се издържа с далаверки. 

Всеки един от вас, включително и фирмите с „укрепителните“ дейности, ВСЕКИ от тях има капацитета да помогне на България, да работи за едно общо добро бъдеще. Но вместо това избира да работи само и единствено за себе си и то жертвайки България и бъдещето ѝ, защото хем се чувства по-готино, ако само той е баш баровец, а другите му прислугват, защото са бедни и мизерни; хем не му се рискува – да направи нещо добро, пък да се окаже балама, ако другите не направят. 

В материал на Капитал, който е цитиран и от Свободна Европа, се казва, че фирмата е „Юнайтед пропърти груп“: 

„[…]процедурата протича в доста бързи срокове, като до фазата на отварянето на ценовите предложения всички участници без „Юнайтед пропърти груп“ са отстранени от процедурата […]свързана с бившия депутат от ДПС и общински съветник от ГЕРБ в периода 2007-2009 г. Илия Илиев. Самият той пък беше разследван за търгове на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) и изборни престъпления“.

***

Всеки един от тези в някакъв момент от живота си е казал по някакъв повод: „Ей съсипаха я тая държава“ и се е възмущавал от нещо. Родителите, които са ги възпитавали, сега, най-вероятно, гледат през прозореца, например, или новините и по някаква причина се възмущават. Но това, което техните наследници са сътворили, го оправдават. Цъкат с език и… „какво да се прави, то всички така правят…“ 

Не ме интересува дали ще си признаете пред света, но признайте си пред себе си сега—колко от вас, които цъкате с език, докато четете това, сте си възпитали децата като тези—да се мислят за най-великите и да си вземат/крадат, каквото си поискат, да се мислят за повече от другите? Колко от вас, цъкащите с език сега, сте се изкушавали да направите някоя гадост за сметка на останалите? Не, не държа сметка никому, не се възмущавам и не искам да се наказва и отмъщава. Искам друго, искам едно—да си кажете: било каквото било, правил съм каквото съм правил, стига вече. Не може да мислим само за собствения си г*з. Не сме амеби, а сме хора в общество. Да се държим вече като такива. Не е късно. 

Все още не е късно.