В Австрия… „Проучване се опитва да установи какво би накарало австрийците да се ваксинират“. 

„Резултатите показват, че свободният избор на ваксина, ваучери или дори лотария може да имат мотивиращ ефект, съобщиха от Община Виена“.

Междувременно, в България: „МЗ с томбола за стимулиране на имунизацията“…

Умен часовник срещу ваксина: МЗ с томбола за стимулиране на имунизацията

„То [съобщението] ще гласи: „Ваксините срещу COVID-19 спасяват живот! Имунизирай се до 31.10.2021 г. и участвай за един от 102 смарт часовника. Повече тук: https://coronavirus.bg/. Кампания на Министерството на здравеопазването“. 

„Като част от кампанията Министерството на здравеопазването организира и поощрителна игра с предметни награди за ваксинирани лица. С нея ще бъдат раздадени общо 102 смарт часовника. Печелившите ще се определят на случаен принцип чрез жребий, проведен от МЗ. Правила на играта, формата за регистрация и допълнителна информация са достъпни на интернет страницата на кампанията www.coronavirus.bg“.

Очарователно…

Мен лично пък ме спечелиха още на: „Няма да умреш“, но явно аз съм прекалено лесен за склоняване. 

Прави ми впечатление, че хората, които… да кажем: имат нужда от „стимул“ да се ваксинират, прекарват много време в две неща: 1. Да ми обясняват как аз живея в постоянен страх, защото съм овца, щом нося маска и съм ваксиниран; 2. Да се ровят нон-стоп в конспиративни сайтове, които им обясняват как не трябва да се доверяват на никого и как опасността дебне отвсякъде, а световният заговор е плъзнал навсякъде. НА-ВСЯ-КЪ-ДЕ. В резултат се забелязва една вечна изнервеност и страх у тях, че някой ЕС-джендър дебне зад всеки ъгъл да ги ваксинира, за да им изземе изконните ценности. И свободата. Ние се шегуваме, обаче приятелства са развалени, семейства не си говорят, за маски се бият. В Германия имаше убийство заради маска. Убийство, хора, не е шега. Антимаскер се разгневил, че маскираните му отнемат свободата. В Ню Йорк имаше бой, защото хостесата помолила гости от Тексас (че откъде другаде!) да си сложат маски. Пак в САЩ един последовател на конспиративните теории уби децата си с харпун, защото решил, че са обладани от рептили… Същите рептили, дето ни слагали маските, за да ни отнемат „свободата“ , разби‘ш ли!

После ние – маскираните – сме били живеели в страх. 

Точка втора от дневника на младия конспиратор за тази седмица: любовта към мечтата ~Брекзит~. 

Понеже (не знам в коя лаборатория са ги правили тия мозъци…) немалка част от антиваксърите са също така и анти-ЕС, про-Кремъл, про-Брекзит и анти-демокрацията (откъде знам ли? Имам очи и уши… знам посредством „магията“ на наблюдението), си струва да се отбележи, че колкото и да мели пропагандната машина, фактите са, че Брекзит е едно голямо ****о и животът на напусналите ЕС британци става все по-труден, именно заради лъжата, че в ЕС им е било лошо. 

Бензин няма, храна няма, цените се качват, няма кой да им върши евтинджарската работа, а уж се сърдеха, че чужденците им я взимали от чистите британски ръце, видиш ли. 

Мислете преди да си мечтаете за български Брекзит, унгарски Брекзит и какъвто и да било екзит от ЕС. 

Гледайте и се учете – тъпият расизъм и национализъм до какво водят, съчетани с избирането на дебелокожи алчни политици, които обслужват интересите на чужда държава, която иска да сее разкол, както и интересите на 1% от населението – много богатите, които искат да са вън от ЕС, защото законите на ЕС ги принуждават да си декларират офшорните пари, а така си ги кътат на спокойствие я в Барбадос, я в друг офшорен рай. Както се казва: ако гласуваш за Брекзит, значи или си милионер, или си много тъп… иди си виж банковата сметка“

Трета точка от седмичните безумия е корабът Vera Su, зачепръчен до Яйлата, край Камен бряг. 

Прокуратурата ще разпитва екипажа на заседналия кораб

Наложи ми се днес да отговоря на въпрос: „Защо толкова време не могат да се справят с кораба и да го освободят?“ Отговорът ми беше, че не мога да твърдя „защо“, защото имам НУЛА познания в областта и мога само да гадая. 

Проблемът е обаче, че същото, изглежда, важи и за ония в министерството и в морската администрация. Какво е общото между мен и тях? Че и аз, и те нищо не разбираме от кораби, плаване, морета и решаване на проблеми със заседнали плавателни съдове. 

„Справянето“ с проблема прави нещата да изглеждат все едно това е първият заседнал кораб в света и никой никога досега не се е сблъсквал с подобен проблем, няма прецедент, който да е описан и сега тепърва трябва да се учим. Пробваме малко това, малко онова. Малко отровен тор потекъл, малко разказахме играта на морето, малко екокатастрофа… Всичко е точно. 

- Как върви катастрофата, господа?
- Върви, върви!

Може ли да се уточним за едно поне: ако не знаем какво да правим, може ли да не правим, каквото ни дойде? Да не се пробваме ей така на „решенията“, а да извикаме някой, който знае какво да прави, защото той и брегът, както всичко останало, си ни е един, морето си ни е едно, плажът там си ни е един.