Националният алианс за работа с доброволци представи резултатите от първото за България изследване на връзката между доброволчеството и професионалната реализация на младите хора на пазара на труда.

Изследването е проведено сред младежи-доброволци, младежи без опит в доброволчество и работодатели и има за цел да изведе факторите, които мотивират младите хора да участват в доброволчески дейности; уменията, които формира доброволчеството; начините, по които доброволчеството се отразява върху техния професионален и кариерен път и нагласите на работодателите към младежите с доброволчески опит.

То е осъществено от Националния алианс за работа с доброволци, в партньорство с Изследователския център за социални науки към СУ „Св. Климент Охридски“ и „Индъстри уоч груп - България“ в периода май-декември 2015 г. Анализът на резултатите извежда категорично извода, че доброволчеството е фактор за бъдещата реализация на младите хора на пазара на труда.

То влияе върху формирането на социални, организационни, личностни, професионални умения и оставя траен отпечатък върху професионалната и житейска биография на младите хора.

Участието на младежите в доброволчески инициативи стимулира развитието на креативно мислене и способност за бърза ориентация в нови ситуации, формира толерантност към ценностите на другите, социална чувствителност и активна гражданска позиция – умения, които се капитализират както при търсене на работа, така и при стартиране на собствен бизнес.

Представяме ви интервю с Мария Шишкова – част от екипа на Национален алианс за работа с доброволци:

Защо темата за доброволчеството е актуална?

Темата за доброволчеството е актуална през последните години, тъй като наблюдаваме една все по-голяма и растяща нужда от една страна на работодателите, които ясно категорично заявяват, че изискват определени умения от младите хора, наемайки ги на работа. Всеки ден сме свидетели на различни статии от работодателски организации, от различни изследвания, които показват какви са най-важните умения, които търсят работодателите в България и как формалното образование не отговаря на тези нужди от подготовка на младите хора за реализация на пазара на труда.

От друга страна самите млади хора ясно и недвусмислено в последните години заявяват и припознават доброволчеството като една нова арена и като едно ново място, където биха съумяли да придобият различен тип умения, различен тип практика, която ще им даде възможност да се ориентират на пазара на труда, да търсят необходимата продължаваща квалификация, а и да намерят своето място където искат да правят кариера.

Кои са факторите, които мотивират младите хора да участват в подобен тип дейност?

Има разлика в тяхната мотивация да взимат участия в доброволчески инициативи и ние виждаме тази разлика всеки ден, общувайки с младите хора в нашата организация Национален алианс за работа с доброволци и цялата мрежа, която имаме на територията на България.

Ако преди 5-6-7 години тяхната основна мотивация беше да намерят нова среда, извънучилищна, да намерят нови познати, нови приятели по интереси, и най-вече да добротворстват, да правят добро за общността си, сега много ясно и категорично се вижда една тенденция да подбират много внимателно програмите за полагане на доброволчество и то да ги подбират целево така, че те да им служат за бъдещата им професионална реализация.

Например имам доброволка в Пловдив, която заявява, че иска да учи медицина, иска да се реализира в тази сфера и за това тя е доброволец към една от програмите в Детска хирургия, където има пряк досег с болнична среда, много близка до бъдещето й работно място.

Така че доброволците поставят сами изисквания и към Неправителствените организации, с които работим, към това да им предлагаме качествени програми, които да развиват техни умения, знания, компетенции, така необходими за тяхното професионално развитие.

Освен медицината, в какви други направления могат да участват доброволците, какви други програми има?

Специално центърът ни за работа с доброволци в Пловдив има над 130 дългосрочни доброволци – това са млади хора, които полагат регулярно всяка седмица доброволен труд повече от една година и биват насочвани в различни категории. Освен присъщо припознаваната за доброволческа сфера работата с деца, работа в социални институции, работа с младежи и хора с ментални и физически увреждания, напоследък са изключително актуални активности при които доброволците се ангажират в откриване и провеждане на спортни мероприятия, културни мероприятия, концерти, фестивали, както и развиване на филантропски дейности на територията на училищата, чрез ясна дефинирана кауза, за която да работят.

Как младите хора най-често се информират за съществуването на тези програми?

Методите за така нареченото рекрутване, набиране на доброволци са различни. Те не са чак толкова по-нестандартни от това, когато търсиш човек за работа от позицията си на фирма.

При нас в последните години се забелязва тенденция самите доброволци да ни намират. Тоест това са едни млади хора, които преди да стигнат до нас ясно са дефинирали нуждата си да от друго място, на което да практикуват, да се развиват по интерес, който вече имат. През познати, през социални мрежи те успяват да достигнат до нас. Буквално всеки ден имаме

различни запитвания на сайта на социалната ни мрежа за това могат ли да дойдат да се срещнат с нас и да се запознаят с възможностите, които ние предлагаме и съответно да се включат в някоя от програмите.

Помага ли участието в доброволческа дейност за справянето с младежката безработица?

Да, помага. Това е и обект на конференцията, на която събрахме над сто човека с различни заинтересовани страни. На нея бяха представени две независими социологически проучвания, направени сред младите хора, за това как доброволчеството ги променя и доказват категорична връзка между избор на кариера и на възможност на търсене на работа. Най-ясна дефинируема е директната връзка между млади хора, които са били доброволци е след това се реализират в неправителствения сектор, което значи, че могат сами да създадат неправителствена организация или могат да започнат вече като платен персонал в някоя от неправителствените организации, които работят на територията на цяла България.

Тогава преносът на умения и знаения е изключително ясен, видим и те много бързо успяват да се реализират.

Доброволчеството много често е арена на която много често самите доброволци се сблъскват с потенциални работодатели, които пък ги забелязват заради тези придобити умения – преди всичко умения за работа в екип, умения за общуване, за презентиране и за решаване на конфликтни ситуации по безпроблемен път.

На каква възраст най-често са хората, които имат интерес към упражняването на доброволческа дейност?

В България около 80% от всички доброволци са на възраст между 14 и 25 години. Най-активните им години като доброволци преминават по времето когато те са в училищните горни класове и Университет, въпреки че ясно се забелязва тенденция към слизане още по-надолу. В момента имаме интерес от деца – буквално 5-ти – 6-ти клас, които искат да бъдат доброволци в различни програми, но там спецификата на работа е малко по-различна.

Проявява ли бизнесът интерес към темата за доброволчеството?

За бизнеса тази тема не е съвсем добре представена. Тя няма много големи традиции. За част от работодателите, с които се срещнахме концепцията за това, че чрез доброволчеството се трупат умения, беше нова. Такова не е положението само в България. Изслушахме представяния на партньори от Италия и Словакия, където е ясно, че за част от работодателите доброволчеството не е припознато като арена, което може да даде практически поглед върху различни житейски и работни ситуации. А бизнесът ясно дефинира както умения търси у служителите – работа в екип, проинициативност, иновативност, креативност. Наша работа е да запознаем бизнеса с ползите, които имат младежите, занимаващи се с доброволчесто.


В кои други страни, освен България, е развита доброволчестката дейност?

В абсолютно всяка европейска държава има доброволчество. България наваксва в последните години. Лидерите в областта са Финландия и Дания и въобще северните държави. Там има изключително сериозни традиции. Имаме път, който да вървим, имаме нужда от съмишленици, защото промяна е възможна.